Кога и защо стана толкова важно да се съобразяваш с хората и мнението им? Виж-на колко грозно изглеждало отстрани, че с някой сме се държали и говорили еди-как си...Голяма работа! Дреме ми, че отношенията ми с някой биха се изтълкували погрешно. Да ме наричат както искат, да гледат на мен, като кон с капаци. Аз знам какво в действителност мисля и правя. И то е ясно на мен и на определен кръг от хора. Другите да си гледат живота. Тяхното мнение някак... Бе не ми пука за него. Отдавна съм спряла да се впечатлявам, отдавна съм спряла да се впрягам за това, че някой бил казал нещо кофти за мен, че в очите на хората не съм изглеждала добре...

Разцъфналата сочна плът

Под летните лъчи на юни

Гали погледа ми тъп

С мириса на морски дюни

Ей така

С дъжда и бурите

Със вятъра

Със всяка земна плът

Под пляска на старите

На древните вълни

С плача на океаните

С рева на диви зверове

Тичахме вчера свободни от себе си.
Гонехме вятъра и връщахме времето.
Прегръщахме смях,подритвайки бремето.
Себе си бяхме-пораснали временно.

Тичаме днес след оня що духа,
с торба интерес и лъжа под сюртука.
Преглъщаме сълзи,дори ежедневие.
Никога същи,но с мечти за безвремие.

Нощта замина утрото дойде

Със птичките и всичките боклуци

Събудените хора изтрещели

Крем Брюле от притока на буци

Отново циника се обади

Две чаши вино си наля

Обърна ги над празната си маса

За тост пък гордо се изсмя

Тя бе едно момиче от Бургас

Аз селянин от София пристигнал

           Беше интересен, спокоен ден. Среща със стари приятелки на кафе, безцелна разходка… Едно такова лежерно, спокойно време. Безгрижие…. И изведнъж.. „Ех, че среща непредвидена..”. Изведнъж се появи сякаш от нищото Той – онзи, който обърка живота й и разби сърцето й. Онзи, с новата жена, вече станал баща. Една „приятелска” прегръдка, общи въпроси. Смущение. Тя остана безмълвна някак. Какво да каже? Как да се държи? Дори „честито” не можа да се откъсне от устата й. Не, няма сили. Това беше среща, от която Тя се боеше. Изведнъж денят й се развали. Не, не трябва да плаче, разбира се. Свършиха май отдавна Нейните сълзи… Дали?... 

Не съм й давал нищо

Което да намеря да й върна

Не е захвърлено в гаража

Не ме очаква в зимника във вкъщи

К’во чакаш?

Да ми станеш безразлична?

Тогава страшно много ме обичат.

Sometimes I wish to run away

But here I’m stuck with you

Cause you are a bitch that doesn’t care

But I’m still loving you