Беше интересен, спокоен ден. Среща със стари приятелки на кафе, безцелна разходка… Едно такова лежерно, спокойно време. Безгрижие…. И изведнъж.. „Ех, че среща непредвидена..”. Изведнъж се появи сякаш от нищото Той – онзи, който обърка живота й и разби сърцето й. Онзи, с новата жена, вече станал баща. Една „приятелска” прегръдка, общи въпроси. Смущение. Тя остана безмълвна някак. Какво да каже? Как да се държи? Дори „честито” не можа да се откъсне от устата й. Не, няма сили. Това беше среща, от която Тя се боеше. Изведнъж денят й се развали. Не, не трябва да плаче, разбира се. Свършиха май отдавна Нейните сълзи… Дали?... 

Събудих се с мисълта, че съм ужасен човек. После ме успокоиха, че наистина съм ужасен човек. След това денят ми мина обичайно - като на всеки тъпак, които си прави неговите неща. После дойде нощта, а с нощта идва и романтиката. Сега, не ме разбирай погрешно – ама от романтика и от любов не разбираш нищо. Повече романтика има мушкатото, от колкото в чаровните ти пърхащи мигли. Иначе и двете са мъхести.

Харесва ми да те гледам докато спиш, тогава си естествена. Мислиш, че си сама. И пак нищо не разбираш. Кога за последно си обичала? Онзи ден? Сериозно... Не се събуждай, харесваш ми когато спиш. Когато си будна трябва да съм лош или добър.

                                           „Любовта винаги е готова за своето завещание”... „Да обичаш, значи да желаеш щастието на друг повече от своето собствено”.... А Тя обича. Обичаше го твърде много! Голямата, единствена, несподелена 10-годишна любов. Онази, искрената, първата! Която преобръща живота ти и след това поемаш в една объркана посока!... Искаше го! Силно го искаше. И Той го знаеше! Не се засрами да му го признае в ония години. А отговорът беше (и до днес кънти в ушите й) – „Много благодаря  за писъмцето, но няма как да се получи”....

                                           Кога и как се случи? Как така изчезна вярата й в Нея, желанието да я срещне отново? Та кой не мечтае да я усеща с всяка фибра на тялото си, да обича страстно, всеотдайно, да бъде обичан? Възможно ли е наистина едно голямо разочарование и последващи го няколко малки, така да преобърнат съзнанието, същността на една жена?

     Наблюдавайки разни влюбени двойки с едни странни ухилени физиономии, Тя все се пита защо при тях я има (поне привидно), а при нея Любовта сякаш безвъзвратно изчезна? Мисли си как ли се чувства този, който разби сърцето й, по който толкова години копня, а сега той си живее живота с "неговата". Дали някога е осъзнавал какво изпитваше Тя към него и какво й причини? След него Тя спря да обича! Така и не можа да срещне друг, на който би могла да каже "свещените" думички. А и вече не вярва на никой!

         АЗ имам нещо...ТИ го нямаш.... В очите на някой АЗ съм по-красива и добра, в очите на други-такава си ТИ.... Моята усмивка се поражда от едно.... Твоята-от друго... И така бих могла да изреждам до безкрайност, защото светът е различен в очите на различните хора и всеки вижда това,което иска,това ,което дава да му се покаже.И чува и усеща различни неща....Иска нещо различно....
        НО....АЗ не се подигравам на ТЕБ,ако нещо не разбирам.АЗ не казвам на бялото в ТЕБ-черно,защото завиждам... Какво ако някой има повече пари или повече обожатели??И какво ако това,което АЗ харесвам,се харесва и на други?Трябва ли коментарите ти да бъдат злобни и завистливи,само защото някой е харесал нещо МОЕ,нещо в МЕН,а не в ТЕБ???

Поразпитах  тоз' – оня за мнение по въпроса „защо изневеряват мъжете". Та отговорите естествено варираха – за разнообразие, нещо не достига в семейството, съпругата/гаджето не иска да прави нещо, което любовницата не отказва.. Мъжете, клонящи към средната възраст, пък, приемат изневярата като вид себедоказване – още ставам, още предизвиквам интерес у жените, и най-важното - все още успявам да ги задоволявам. Особено пък ако момичето е с 15-20 години по-младо... Ехеее,това се вика „трофей".        

    Тя не е семейна, но пък има поглед, така да се каже, над мъжките изневери – като участник, като страничен наблюдател.  И виждайки как постъпват мъжете с жените до себе си, се пита – абе, в крайна сметка кое е по-добре – да бъде без връзка или да бъде един ден и тя такава, потърпевша? И не е ли по-добре всъщност да изневеряват с Нея, отколкото на Нея да й изневеряват?Защото Тя осъзнава каква болка е това за жената, за лъганата страна, но същевременно й доставя и някакво удоволствие цялото това чудо, което й се случва.