Добре дошли. Тук всеки регистрирал се в Сенат потребител, може да има свой блог
Наречи го любов
и до теб ще застана.
От нея по-голямо вълшебство няма,
тя и силата, и красотата
на дълга, опонент и враг на страха-
разрушител.
Тя е водата,
Двама сме.
И в изгрева и в залеза.
Попивам сълзи-самота.
Събираш в шепи празното,
сърце-ранена доброта.
Двама сме.
Ръце, нежно попиващи
потта от тялото жарко.
Устни, бавно разкриващи
сладост и болка - отдаващи.
Тяло - гореща жарава,
посрещнала огнена страст.
Сила и крехкост в бялото,
бронзова твърд и власт.
Едни спретнати момченца
Стихове пишат
Взели силните думи
Вапцаров – издишаш!
Прекрасна си по коледни чорапи
На теб не ти е нужен жартиер
Да компенсират останалите чапли
Липсата на сексапил и женствен маниер
Коледа било. Нова година идвала... Е? И какво от това? Писна ми! Омръзна ми това „приповдигнато настроение” отвсякъде! Омръзнаха ми празничните пожелания, пресилени усмивки и някакви такива „развълнувани” хорица. Не! Тази година за мен това не са празнични дни! Дори са много, много тъжни! И като цяло, връщайки се назад във времето... Ми отдавна спрях да се радвам на идването на Нова година. За какво? Затова, че порастваме / остаряваме? Затова, че много неща не сме успели и едва ли ще успеем да постигнем? Затова, че всеки път си даваме едни и същи обещания, а още след 2-3 дни, сме ги забравили? На кое по-точно да се радвам? И какво ми пука, че сега някой е решил да се прави на добър, а после цяла година е точно обратното? И защо трябва в няколко дни само да е такова настроението? Ми, не, благодаря! Не на мен тия! Не и сега! Не и тая година!
Много хора ме обвиняват, че се самоизолирам, че изпадам в депресивно състояние, че животът продължавал... Сигурно! Но за мен продължава по друг начин! Да, радвам се, че дишам, че още има хора около мен, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че обичам, че вероятно и те ме обичат!
"На живота на бойното стреме."
бих мамка му....без да ми дреме,
че утре ще върне на ритника с ритник.
На живота на бойното стреме
бих проклинала цялото племе
дето тича с вини на гърба си,
Беше изморен. От всичко, от живота, от себе си. Движеше се сякаш по инерция и краката сами го отвеждаха у дома. Хапваше, малко телевизия, много интернет и после сън.На другия ден всичко се завърташе отначало. И пак, и пак…
Наперено казваш:
Чисто и просто-Живей!
От купон на купон,
на бедите се смей.
На гребена на вълната
превземай морето,
от върха в планината
докосвай небето-
простора бъди!
Загубено, загубено
И счупени играчки
Не ме обича никой
А аз обичах всички
Загубена погубена
Е цялата ми младост
Отнесе я притворството
Отиде си на халост
Сърцето ме води, то ме кара да плача
Но мисъл ме движи във всяка задача
Подчинено е всичко на разни закони
Мистерии дивни или стари прокоби
Трябва да ти нарисувам нещо хубаво
За доброто старо време
Че все мислиш грозна те обичах
И отдавна не ми дреме
Мило, скъпо същество
Не умея да ги възкресявам
Всички багри цветове
Тях ги дишам изживявам
Беше някъде преди около 19 години, когато я видях за пръв път. Седеше на пода под голямото огледало и ровеше в един шкаф, обърна се като влязохме и усмивка озари лицето й. Нали знаете онази усмивка, която струи от цялото същество - извира от очите, извива ъгълчетат на устните, огрява. Именно тази усмивка много пъти ме е изваждала от притесненията ми, стопявала е страховете ми и ме е карала самата аз да се усмихвам. Покрай нея няма начин да не се усмихваш - тя кара нещата да изглеждат прости и хубави, а проблемите-решими. Много пъти съм си мислила, че има някакви свръхестествени способности да надниква в душите на хората и да разчита желанията им. Знаете ли - ако дядо Коледа съществува, определено ще прилича на нея...да, сигурна съм. Всъщност-самото й присъствие е подарък и празничност.
Вече навлязохме в коледния месец, а наближи ли Коледа, по традиция светът започва да говори за добро, доброта, добри хора, добри постъпки. Отвсякъде ни заливат тонове доброта, пакетирана в различни свежи опаковки. Предлагат ни доброта, изискват ни доброта, продават ни доброта, купуват доброта. Добро-таа!
Истината обаче е, че в съвременния динамичен свят, изразът "добър човек" се приравнява с "наивник", дори с "балама". Демек-добрият човек е баламурник, който не се е адаптирал към изискванията на съвременната динамика, на съвремената (без)нравственост, към изискванията на новото време. Някакви такива разбирания за съвременната доброта битуват днес.
