Първата стъпка към разрухата е безразличието. Втора не ти трябва. Безразличие, предизвикано от всичко около теб. Натрупано, повтаряно, вменено. Понякога с нечия цел, а понякога просто така - по традиция. Когато си малък е много трудно да надигнеш глас. Да защитиш себе си или това, в което вярваш. Да създадеш или да покажеш. За да го направиш, понякога е нужно само някой да повярва в теб. Това е вашият форум. Авторите сте вие.
Subscribe to blog
Добре дошли. Тук всеки регистрирал се в Сенат потребител, може да има свой блог
Categories
Recent Posts
-
''Надеждата умира последна''
Хората казват , че когато не можеш да заспиш нощем е защото си буден в нечий сънища..ако това е ,може би затова когато се събудиш се будиш по-изморен ...Jan 18 -
НЕПРОСТИМО
Jan 12 -
Мъгливи размисли
Тя се взираше в мъглата. Присвиваше очи, за да вижда по-ясно. Да вижда какво? Дали пътеката, по която вървеше или ако може някак да прозре напр...Nov 20 -
За взаимоизползването и последствията от него
Докато колата бавно се изгубваше в ...Dec 19 -
Ретроспективно
Стъпвам бавно по забравени мечти и с мъка крия своите сълзи. Откъде дойдох, къде аз стигнах? И какво в живота си постигнах? Това ли исках с мен...Dec 06 -
Show all entries from Uncategorized
Recent Posts
-
The napkin
Apr 29 -
МРАК
Кога ни нямаше по цели нощи, изгубени във ласкава тъма? Кога утрото бе нахално, пошло, натрапващо ни грозна светлина? Кога очите ни присвити, гов...Jul 09 -
Литературна критика
Dec 07 -
Take me to church
Dec 01 -
Untold
Nov 01 -
Show all entries from Blog