Беше интересен, спокоен ден. Среща със стари приятелки на кафе, безцелна разходка… Едно такова лежерно, спокойно време. Безгрижие…. И изведнъж.. „Ех, че среща непредвидена..”. Изведнъж се появи сякаш от нищото Той – онзи, който обърка живота й и разби сърцето й. Онзи, с новата жена, вече станал баща. Една „приятелска” прегръдка, общи въпроси. Смущение. Тя остана безмълвна някак. Какво да каже? Как да се държи? Дори „честито” не можа да се откъсне от устата й. Не, няма сили. Това беше среща, от която Тя се боеше. Изведнъж денят й се развали. Не, не трябва да плаче, разбира се. Свършиха май отдавна Нейните сълзи… Дали?... 
         Той не бързаше и Тя също. Седнаха. Добре, че не бяха сами. Какво щеше да прави? Не, няма сили за такива срещи. Мислеше, че отдавна го е превъзмогнала. Беше размислила, беше „пораснала”. Беше… Нали вече е безскрупулна „кучка”?! Нали чувствата са останали далече назад, в ония тийнейджърски години, когато лудо обичаше и беше отдала сърцето и душата си на Него?! Нали Той беше просто Нейното минало? А възможно ли е една голяма, чиста, искрена любов да се забрави така? Па макар и след толкова години и след разни други, нови отношения.  Явно не. Вероятно някой ден, когато и Тя срещне своята може би истинска половинка, Той ще си остане просто един спомен. А и нали казват, че „всяка жена трябва да има по една стара любов, която винаги да помни и една, която да й напомня колко далече е стигнала”?
         Изведнъж нахлуха спомените в главата й – всичко, което беше преживяла с Него, сълзите, щастливите мигове, ония тайни, нежни докосвания и тръпка. Но когато Той заговори за себе си, думите му сякаш отекваха някъде далече... Не, не можеше, не искаше да слуша!
         Може би Тя все още е на стъпалото на „старата любов” и силите й не стигат  да стъпи на следващото. Може би не е толкова силна и смела. Нищо, че отдавна си е обещала, че никой вече няма да разбие сърцето й и че Тя ще бъде тази, която наранява. 
          Едно силно ръкостискане, сякаш ръцете им не искаха да се разделят… Дали Той помни ония години и чувства? Дали помни и усеща какво е бил и какво е все още за Нея? Може би сега наистина е щастлив… Тя трябва да му пожелае щастие. Трябва да е любезна… Но не. Просто замълча и го проследи с поглед, докато се отдалечаваше… Край. Това беше… До следващата „среща непредвидена”. Дотогава Тя пак ще е безскрупулна и без чувства. Дотогава, докогато....