Кога и защо стана толкова важно да се съобразяваш с хората и мнението им? Виж-на колко грозно изглеждало отстрани, че с някой сме се държали и говорили еди-как си...Голяма работа! Дреме ми, че отношенията ми с някой биха се изтълкували погрешно. Да ме наричат както искат, да гледат на мен, като кон с капаци. Аз знам какво в действителност мисля и правя. И то е ясно на мен и на определен кръг от хора. Другите да си гледат живота. Тяхното мнение някак... Бе не ми пука за него. Отдавна съм спряла да се впечатлявам, отдавна съм спряла да се впрягам за това, че някой бил казал нещо кофти за мен, че в очите на хората не съм изглеждала добре...

Кога и кой живя на моето място? Кога и кой почувства моите чувства, имаше моите мисли? Как някой знае кое е добре за мен, при положение, че Той не е Аз? И това, че съм позволила по-свободно отношение на определени хора към мен не ме прави долнопробна кучка! Това, че някой харесва женските ми прелести и ме е пожелал, това не значи, че аз се давам на всеки. Това не значи, че съм такава, каквато казват и каквато мислят, че съм. Защото ако една жена мисли, че аз съм лека жена и имам непристойно поведение, дали пък всъщност тя поне малко не би искала да е на моето място? Да има същото мъжко внимание? Дали не ми завижда, че аз съм млада и свободна? Ако един мъж мисли, че свободното ми поведение и приказки, означават, че съм леснодостъпна, то той определено много греши. И това си проличава, когато отблъснеш нечий мъжки мерак. Тогава веднага ставаш „единствената жена, която не е била с него”, тогава ставаш странна и виж-на, ти дори не правиш секс, нямаш интересен живот. Дааа, гроздето било кисело. Защото не знам доколко е уместно да го кажа точно тук, но „мнозина са призвани, но малцина са избрани”... Не, не съм момиче за всички, готова винаги да се отзове на нечий порочен мерак. Не съм безгрешна. В живота си съм свършила доста глупости, сигурно още поне толкова ми предстоят да свърша. Но ми е писнало да ме сочат с пръст хора, които сами не виждат своя осран задник, хора, които живеят по-кофти от моя живот.

          Айде, моля, нека не вадим кирливите ризи на околните, при положение, че нашите са си още на гърба ни. Това, че хора, говорейки за другите, срещу другите, се опитват  да прикрият своите несгоди, не означава, че аз трябва да падам на тяхното ниво. Не, няма да се променя и няма да се съобразявам с никой. Важното е, че аз се познавам най-добре. Тези около мен, които ми дават „безценни” съвети, отдавна са останали на заден план. Гледайте си рахатлъка и не навлизайте в моето лично пространство.