Коледа било. Нова година идвала... Е? И какво от това? Писна ми! Омръзна ми това „приповдигнато настроение” отвсякъде! Омръзнаха ми празничните пожелания, пресилени усмивки и някакви такива „развълнувани” хорица. Не! Тази година за мен това не са празнични дни! Дори са много, много тъжни! И като цяло, връщайки се назад във времето... Ми отдавна спрях да се радвам на идването на Нова година. За какво? Затова, че порастваме / остаряваме? Затова, че много неща не сме успели и едва ли ще успеем да постигнем? Затова, че всеки път си даваме едни и същи обещания, а още след 2-3 дни, сме ги забравили? На кое по-точно да се радвам? И какво ми пука, че сега някой е решил да се прави на добър, а после  цяла година е точно обратното? И защо трябва в няколко дни само да е такова настроението? Ми, не, благодаря! Не на мен тия! Не и сега! Не и тая година!

          Много хора ме обвиняват, че се самоизолирам, че изпадам в депресивно състояние, че животът продължавал... Сигурно! Но за мен продължава по друг начин! Да, радвам се, че дишам, че още има хора около мен, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че обичам, че вероятно и те ме обичат!

Вече навлязохме в коледния месец, а наближи ли Коледа, по традиция светът започва да говори за добро, доброта, добри хора, добри постъпки. Отвсякъде ни заливат тонове доброта, пакетирана в различни свежи опаковки. Предлагат ни доброта, изискват ни доброта, продават ни доброта, купуват доброта. Добро-таа!
    Истината обаче е, че в съвременния динамичен свят, изразът "добър човек" се приравнява с "наивник", дори с "балама". Демек-добрият човек е баламурник, който не се е адаптирал към изискванията на съвременната динамика, на съвремената (без)нравственост, към изискванията на новото време. Някакви такива разбирания за съвременната доброта битуват днес.