Има ли го? Съществува ли    наистина онова голямо, вечно, безкористно     приятелство? Спомняте ли си онези думички, които редяхме в лексиконите като деца – „приятелството е кристална ваза, в която не расте омраза”; „Приятелството е като въже – скъсаш ли го веднъж, никога не може да го съединиш така, че да няма възел” и т.н., и т.н.? Колко приятели са минали през живота ви? Колко пъти сте се „парили” и после ви е оставал само един силно горчив привкус? И достатъчни ли са били спомените за споделените радости и мъки, след „скъсването на въжето”, за да продължите пак смело напред? И вярвате ли още в хората така силно и безкористно, както в детските години, както преди да са се разделили пътищата ви с приятели?...

             „Не прави така, дръж се прилично, не говори еди-как си....”.  И какво ли още не. Всички сме го минавали това. А дори и големи, пак продължаваме май да го чуваме. Още от деца ни учат как да се държим, какво да не правим. Ама защо е така? Заради кого ни възпитават – заради нас самите или за да отговаряме на някакви очаквания на другите? Защо пък трябва да ме ограничават и да ми дават насока на мислите и действията? Не трябва ли аз сама да преценявам дали това би било добре или не за мен? Защо пък трябва да говоря тихо, да преценявам думите си, да премервам действията си? Нали това е моят живот! Нали аз трябва да го живея така, както аз намеря за добре? Пък ако пропадна, ако сгреша... Ми последствията ще са си за мен, бе!

Поразпитах  тоз' – оня за мнение по въпроса „защо изневеряват мъжете". Та отговорите естествено варираха – за разнообразие, нещо не достига в семейството, съпругата/гаджето не иска да прави нещо, което любовницата не отказва.. Мъжете, клонящи към средната възраст, пък, приемат изневярата като вид себедоказване – още ставам, още предизвиквам интерес у жените, и най-важното - все още успявам да ги задоволявам. Особено пък ако момичето е с 15-20 години по-младо... Ехеее,това се вика „трофей".        

    Тя не е семейна, но пък има поглед, така да се каже, над мъжките изневери – като участник, като страничен наблюдател.  И виждайки как постъпват мъжете с жените до себе си, се пита – абе, в крайна сметка кое е по-добре – да бъде без връзка или да бъде един ден и тя такава, потърпевша? И не е ли по-добре всъщност да изневеряват с Нея, отколкото на Нея да й изневеряват?Защото Тя осъзнава каква болка е това за жената, за лъганата страна, но същевременно й доставя и някакво удоволствие цялото това чудо, което й се случва.