Казват, че парите били това, което бездарниците използват, за да са на ниво. Казват, че парите развалят човека. Сигурно знаете онази приказка, че парите могат да купят много неща, дето накрая завършва с това, че може да купят по-добро място в гробищата, но не и на небето.

             Парите, парите, парите.... Колко много хора бленуват да ги имат в излишък. Колко много хора искат да бъдат богати, да могат да правят каквото си искат... Бе, да ви кажа... Майната им на парите! Човек като си загуби честта, като загуби себе си, като остане с приятели, дето го използват, а дори като остане изобщо без приятели, като загуби здравето си, не дай Боже и някой близък... Кел файда от парите му. Майната му и на парите и на него!...

          Много, много съм подразнена от хората с пари. И не, не, че завиждам нещо – съвсем не! Не им искам тяхното положение. Остави това, че едно питие едва ли пият като хората, ми се държат като свине в повечето случаи. Щото, виж на, той е тоя – „силният” , „чичко Паричкото”, дето има, а ти нямаш. И виж на, щом положението е такова, ти си му длъжен, бе! Той може да те прави на глупак, може да се гаври с теб и достойнстовото,  с човещината ти, но да, той имал право, щото имал повече от теб! Пф! Плюя на такива хора!

            От осем години работя и  работя само с хора (клиенти). Минах през три работи. Ами... Все едно и също. Като ти дойде клиент, дето виждаш, че има възможности, си казваш – ех, сега тоя току виж се държи като пич, току-виж остави и бакшиш. Ха! Но нали се сещате, че тия, дето най-много имат, най-им се свиди да дадат. Ей, вярвайте ми, такива случаи съм имала, че чак съм се чудела тия хора  добре ли са! Аз, с цялото си нямане, винаги оставям бакшиши. Е, не претендирам да са големи суми – всеки според възможностите си, но представете си ситуация (такава, с каквато действително съм се сблъскала), когато дадения човек идва със скъпата кола, вади голямата пачка пари, купува си списание за 4.95лв и си чака ресто до петте стотинки!...

          Ужасявам се от поведението на тия, с многото пари, към хората, дето им ги изкарват, дето са им предани по един или друг начин. И не мога да разбера от къде тая увереност, че всичко им е позволено бе? Да крещят, да обиждат, да те унижават! Кой им каза, че това е най-нормалното поведение? Ей, аман от комплексари с пари!

          Да ще го повтарям и потретям! Майната им! Какви са те, че да се имат за велики? Ма то колелото се върти! И докато си горе и после паднеш, изведнъж става много болезнено.

          И се питам, за какво ми е да съм богата, ако нямам приятели? За какво ми е да съм богата, ако човечността ми някъде пропада? Защото все пак, както пее кака/леля и т.н. Лили Иванова – „не всичко е пари, приятелю”.

         Аз съм благодарна и предпочитам спокойствието си и като затворя очи вечер, да знам, че не ме е страх, че някой ми иска парите, че имам разни такива врагове. Щото да им „имам” живота на богаташите  - то охрани, то оръжие, то страхове.. Тц! Викам да си пием спокойно питието, пък голяма работа, че не се возим в скъпа кола, не носим маркови дрехи и често си броим стотинките!