„Не прави така, дръж се прилично, не говори еди-как си....”.  И какво ли още не. Всички сме го минавали това. А дори и големи, пак продължаваме май да го чуваме. Още от деца ни учат как да се държим, какво да не правим. Ама защо е така? Заради кого ни възпитават – заради нас самите или за да отговаряме на някакви очаквания на другите? Защо пък трябва да ме ограничават и да ми дават насока на мислите и действията? Не трябва ли аз сама да преценявам дали това би било добре или не за мен? Защо пък трябва да говоря тихо, да преценявам думите си, да премервам действията си? Нали това е моят живот! Нали аз трябва да го живея така, както аз намеря за добре? Пък ако пропадна, ако сгреша... Ми последствията ще са си за мен, бе!