Има ли го? Съществува ли    наистина онова голямо, вечно, безкористно     приятелство? Спомняте ли си онези думички, които редяхме в лексиконите като деца – „приятелството е кристална ваза, в която не расте омраза”; „Приятелството е като въже – скъсаш ли го веднъж, никога не може да го съединиш така, че да няма възел” и т.н., и т.н.? Колко приятели са минали през живота ви? Колко пъти сте се „парили” и после ви е оставал само един силно горчив привкус? И достатъчни ли са били спомените за споделените радости и мъки, след „скъсването на въжето”, за да продължите пак смело напред? И вярвате ли още в хората така силно и безкористно, както в детските години, както преди да са се разделили пътищата ви с приятели?...

             „Не прави така, дръж се прилично, не говори еди-как си....”.  И какво ли още не. Всички сме го минавали това. А дори и големи, пак продължаваме май да го чуваме. Още от деца ни учат как да се държим, какво да не правим. Ама защо е така? Заради кого ни възпитават – заради нас самите или за да отговаряме на някакви очаквания на другите? Защо пък трябва да ме ограничават и да ми дават насока на мислите и действията? Не трябва ли аз сама да преценявам дали това би било добре или не за мен? Защо пък трябва да говоря тихо, да преценявам думите си, да премервам действията си? Нали това е моят живот! Нали аз трябва да го живея така, както аз намеря за добре? Пък ако пропадна, ако сгреша... Ми последствията ще са си за мен, бе!

  "Скромността краси човека" е казал народът и я е възпял - нея, скромността. Наред с красотата я е възпял, като част от красотата, като нейна неизменна предпоставка дори. Скромността е онази светлина на душата, която огрява личността, подчертава външната й красота, дори я създава. Добрият човек е скромен. Скромният човек е красив. Красотата е скромност. Т.е. красотата е нравствено измерима и е в пряка зависимост от външното проявление на личната ни самопреценка. Максимата, че скромността краси човека, преведена на езика на личностното присъствие означава, че красив е онзи човек, който не се самоизтъква, който не натрапва уменията и способностите си, който не афишира качествата си, който проявява една личностна сдържаност.