"Скромността краси човека" е казал народът и я е възпял - нея, скромността. Наред с красотата я е възпял, като част от красотата, като нейна неизменна предпоставка дори. Скромността е онази светлина на душата, която огрява личността, подчертава външната й красота, дори я създава. Добрият човек е скромен. Скромният човек е красив. Красотата е скромност. Т.е. красотата е нравствено измерима и е в пряка зависимост от външното проявление на личната ни самопреценка. Максимата, че скромността краси човека, преведена на езика на личностното присъствие означава, че красив е онзи човек, който не се самоизтъква, който не натрапва уменията и способностите си, който не афишира качествата си, който проявява една личностна сдържаност.  Скромният човек присъства семпло и в това е красотата му.
        Как ви изглежда това в контекста на 21 век - век на конкуренция, смазваща динамика и непрекъснато съревнование? Може би малко демоде? Малко наивно? Много неактуално? Как се съчетава красотата на скромността с необходимостта да продадеш знанията и уменията си, да изпъкнеш сред многото себеподобни и да докажеш себе си?И е ли възможно да бъдеш скромен и същевременно да имаш реална, незанижена, себепреценка?И по-важното е - възможно ли е да съчетаеш скромност с амбиция, с личностен и професионален напредък?
Много въпроси задавам, нали...
       Говорихме си скоро с един приятел по темата и той беше категоричен - тази стока "скромността" не върви на днешния пазар, неконвертируема е, не важи. Скромният човек е глупак, който се е свил в черупката си, шушумига, комплексар без никакви амбиции- твърдеше той- такъв човек не може да бъде красив. Той е просто незабележим. Човекът трябва да вярва в себе си и във възможностите ти-тази увереност е двигателят на личностното развитие, който го кара да върви напред.
Не е вярно -инатех се аз- двигателят е именно осъзнаването, че не си достигнал върха, че има още какво да желаеш от себе си. Стремежът към самоусъвършенстване е двигателят. А няма как да се усъвършенстваш ако си убеден в собственото си съвършенство. Скромният човек добре осъзнава това. Скромният човек не непременно се подценява, просто не се афишира, не налага на другите непременността на собствената си значимост. Скромният човек се развива тихомълком и прави така щото околните сами да разбират значимостта му. Доказва я чрез делата си, ненатрапчиво, но ясно и по този начин респектира. Защото съчетанието на скромност и умения е онази сплав, която създава от човека личност. 
Дрън, Дрън - парира ме приятелят ми - явно не можеш да се измъкнеш от годините насаждани внушения, че семплостта е качество, че е възможно другите да те оценят ако ти просто мълчаливо присъстваш. Днес нещата не стават така.Днес трябва да заявиш - Аз съм, Аз мога!Ценят се уверените, агресивно целеустремените, тези, които не се боят от предизвикателствата и най-вече-които не се притесняват от това, което са.Ценят се тези, които вярват във възможностите си. Как, извинявай ще покажеш, че можеш, докато се стремиш да не се афишираш? Не виждаш ли противоречието-хем показваш, хем се свиваш...
Да си скромен не означава да не вярваш във себе си - настоявах - А просто...
Просто другите гледат на теб през собствените ти очи, ти си ми го казвала - засмя се той - и как точно скромността ти ще покаже на другите, че всъщност се харесваш и си вярваш?
Да се харесваш не означава обаче да го декларираш под път и над път... - замислих се
Добре де, виж сега, не е ли скромността онова състояние, което поетите описват като свеждане на ресници, като поглед, забит в земята? - не отстъпваше приятелят ми, не му противоречих - Е, тогава...как се връзва това с чисто физиологическото изразяване на увереност -с поглед смело взрян в очите на човека отсреща, с поглед, устремен напред?
Ще те попитам и още нещо, елементарно - възможно ли е едно красиво скромно момиче да стане мис Свят?Мълчиш..знаеш,че няма начин, защото скромността сама по себе си няма начин да накара едно скромно красиво момиче да заяви пред другите-аз съм красива, аз съм по-красива, аз съм най-красива. И, според твоята теория заскромността, която краси човека, излиза че съвършената красота ще стои винаги някъде скрита в ъгъла.Кому е нужна невидима красота?
Спорихме, много спорихме и в крайна сметка не стигнахме до единно заключение - днес скромността краси ли човека или напротив.