Това късметче дет ми се падна днес ме замисли за тая опорочена дума другар. Другар – приятел. Другари много, приятелите малко. Това е като разликата между познат и приятел. Ся с познати пихме, ама приятел ми е... имам си една монета в джоба, тя никога не ме е предала. И още няколко приятели от плът и кръв имам. А познати... с лопата да ги ринеш. Такива, с които си на здравей – здрасти. Такива, с които лафиш. Мазниковци, дето ти ходят по гъза и те клюкарят. Паразити, които ти правят услуги, а същевременно ти режат вените. Възлюблени, които плачат по теб, а в същото време не знаят, не помнят и не им пука за теб.

Та хубава е тая поговорка. Говори за идеал, който е лукс в днешно време. Хубавите неща – те са лукс. Знаете ли какво е лукс? Това е нещо, което вие нещастници не може да си позволите. Това е лукс. И той не зависи от социалният ви статус. Сега, всеки ден срещам хора, които искат да променят света. Бунтари демек.

Те, не могат да си вържат обувките, но имат идеи и идеали. Изпитвам лична погнуса от тъпанари, които възвишено искат да спасят планетата, но в отношенията и сношенията с други хора се държат като евтина курва. Прокламират свободата си, само за да ги наблюдаваш как възторжено вървят по своя предначертан път да работят от 8 до 5, да са никой и никъде, адски различни и толкова еднакви. Озлобени и неразбрани. Спирачки на всичко, което не разбират или изисква усилие. Хора без ВИЖЪН*.

Наблюдавал съм подобни индивиди през целият си живот, те вдигат захвърленият ми фас от улицата, но не си търсят правата и няма да ги чуете да кажат нещо против цялата армия хора, на които това им е работата – да вървят и да чистят след простаци хвърлящи фасове като мен. Ще дойдат и ще направят демонстрация по възвишеност на мен – защото ме познават, не съм лош и евентуално може да си помисля - колко са прекрасни. Защото съм познат. Защото съм безопасен.

Страхливи копелета снимащи се до статуи на Гарибалди или Ганди, сякаш ще полепне и по тях великото. Или до по-достъпни и съвсем не толкова велики хора. “Виж, аз имам снимка с президента!”... Аз не познавам президента. Честно да си кажа - нямам и желание да го познавам. Нямам и снимка с него. По дяволите, нямам и негова снимка без мен. Но имам един скъп спомен, с никому неизвестен човек, който ражда в мен купища неща. Щот съм плодовит и раждам. Ето тъй:

И плюли сме и пили кръв

Гърлата ни покой не знаят

Родени сме от черна пръст

Пак там ще ни е краят

Красавице седни във мен

За миг покой ми подари

Че идва утрешният ден

И може да сме без глави

И плюли сме и пили кръв

Гърлата ни покой не знаят

Родени сме от черна пръст

Пак там ще ни е краят

* ние нямаме такава дума, която да изказва всичкото богатство на тази чуждица, A Man of Vision си е направо непреводимо.