Хората казват , че когато не можеш да заспиш нощем е защото си буден в нечий сънища..ако това е ,може би затова когато се събудиш се будиш по-изморен от всякога.Будиш се по-изморен от колкото си бил вечерта.Будиш се ..но будиш ли се реално? След цяла вечер въртене ..сънуване и кънтене на гласове които не искаш да чуваш в главата ти , след цяла вечер от това да виждаш лицето на друг а не това на човека който спи до теб докато заспиваш..след цяла вечер да се молиш да имаш някой който не трябва да имаш.И най-тежката част , да се мразиш за това ..не въпросния човек ,а себе си за това че искаш нещо което не можеш и не трябва да имаш ..защо го искаш ..какво виждаш толкова в него ..не знаеш ..но го искаш като глътка въздух. И си повтаряш - ''ще мине'' , ''всичко минава с времето'' и те пронизва рязка болка само докато си го казваш..защото не искаш да минава , не искаш да забравяш въпросният човек , не искаш всичко да изчезне ,а защо ли..Хората са го казали, ''Надеждата умира последна'' и проклет да е този който го е казал..защото тази какпа надежда те държи в неведение и в мъка..държи те в несигурност , кара те да чакаш нещо което може никога да не дойде..наранява те по начин по който само една ''надежда'' знае да нарани и по начин по който ти не си свикнал да бъдеш нараняван..да надеждата умира последна..но този път ..само този път ..се молиш да умре първа...