Стъпвам бавно по забравени мечти

и с мъка крия своите сълзи.

Откъде дойдох, къде аз стигнах?

И какво в живота си постигнах?

Това ли исках с мене да се случи?

Какво с надеждите ми се получи?

Къде остана вярата във мене?

Защо остана някъде в забвение?

Живея сякаш нечий друг живот.

Различна бях, мечтаех за възход.

Остана в миналото този устрем.

Живота от контрола си изпуснах.

Пропадам, използвам, използват ме.

Обич и обида взаимно оборват се.

Да обичам вече сякаш не умея.

Любовта не мога вече така да възпея.

Потъпкана, предавана аз бях,

защото в илюзиите си живях.

Затова сега към себе си като погледна,

търся в сърцето си следата безследна.

Обичах, исках и мечтаех,

А сега към ада пътя си копая.

Стремеж, мечти, невинност в мен умряха.

Търсех, исках ги, във мен живяха.

Но животът ми шамари ми удари,

Сега безскрупулност и грях са ми другари.

Останаха потъпканите ми мечти

и дълбоко скритите във мен сълзи.