Беше някъде преди около 19 години, когато я видях за пръв път. Седеше на пода под голямото огледало и ровеше в един шкаф, обърна се като влязохме и усмивка озари лицето й. Нали знаете онази усмивка, която струи от цялото същество - извира от очите, извива ъгълчетат на устните, огрява. Именно тази усмивка много пъти ме е изваждала от притесненията ми, стопявала е страховете ми и ме е карала самата аз да се усмихвам. Покрай нея няма начин да не се усмихваш - тя кара нещата да изглеждат прости и хубави, а проблемите-решими. Много пъти съм си мислила, че има някакви свръхестествени способности да надниква в душите на хората и да разчита желанията им. Знаете ли - ако дядо Коледа съществува, определено ще прилича на нея...да, сигурна съм.  Всъщност-самото й присъствие е подарък и празничност.

Вече навлязохме в коледния месец, а наближи ли Коледа, по традиция светът започва да говори за добро, доброта, добри хора, добри постъпки. Отвсякъде ни заливат тонове доброта, пакетирана в различни свежи опаковки. Предлагат ни доброта, изискват ни доброта, продават ни доброта, купуват доброта. Добро-таа!
    Истината обаче е, че в съвременния динамичен свят, изразът "добър човек" се приравнява с "наивник", дори с "балама". Демек-добрият човек е баламурник, който не се е адаптирал към изискванията на съвременната динамика, на съвремената (без)нравственост, към изискванията на новото време. Някакви такива разбирания за съвременната доброта битуват днес.

  "Скромността краси човека" е казал народът и я е възпял - нея, скромността. Наред с красотата я е възпял, като част от красотата, като нейна неизменна предпоставка дори. Скромността е онази светлина на душата, която огрява личността, подчертава външната й красота, дори я създава. Добрият човек е скромен. Скромният човек е красив. Красотата е скромност. Т.е. красотата е нравствено измерима и е в пряка зависимост от външното проявление на личната ни самопреценка. Максимата, че скромността краси човека, преведена на езика на личностното присъствие означава, че красив е онзи човек, който не се самоизтъква, който не натрапва уменията и способностите си, който не афишира качествата си, който проявява една личностна сдържаност.