Беше някъде преди около 19 години, когато я видях за пръв път. Седеше на пода под голямото огледало и ровеше в един шкаф, обърна се като влязохме и усмивка озари лицето й. Нали знаете онази усмивка, която струи от цялото същество - извира от очите, извива ъгълчетат на устните, огрява. Именно тази усмивка много пъти ме е изваждала от притесненията ми, стопявала е страховете ми и ме е карала самата аз да се усмихвам. Покрай нея няма начин да не се усмихваш - тя кара нещата да изглеждат прости и хубави, а проблемите-решими. Много пъти съм си мислила, че има някакви свръхестествени способности да надниква в душите на хората и да разчита желанията им. Знаете ли - ако дядо Коледа съществува, определено ще прилича на нея...да, сигурна съм.  Всъщност-самото й присъствие е подарък и празничност.

Вече навлязохме в коледния месец, а наближи ли Коледа, по традиция светът започва да говори за добро, доброта, добри хора, добри постъпки. Отвсякъде ни заливат тонове доброта, пакетирана в различни свежи опаковки. Предлагат ни доброта, изискват ни доброта, продават ни доброта, купуват доброта. Добро-таа!
    Истината обаче е, че в съвременния динамичен свят, изразът "добър човек" се приравнява с "наивник", дори с "балама". Демек-добрият човек е баламурник, който не се е адаптирал към изискванията на съвременната динамика, на съвремената (без)нравственост, към изискванията на новото време. Някакви такива разбирания за съвременната доброта битуват днес.

   "Дянков не препоръчва да се учи в СУ" чета тази сутрин. И пак, и пак, и пак... и пак не препоръчва. Точно така - става въпрос за първото българско висше учебно заведение. Онова, което са създали преди век и нещо жадните за просвета българи, онова, което е символ на българската просвета и наука. Онова висше учебно заведение, което е Българският Университет. Влизали ли сте в Софийския Университет? Да?! - тогава знаете какво е чувството, което изпитва човек, вървейки по коридорите му. Е, Дянков не го препоръчва за зимните месеци (всъщност статията така е написана, че не се разбира какво точно и конкретно не препоръчва онова човече с очилата). Защото видиш ли - лошо се управлявали финансите му. На Университета.

В общественото, медийното, пък и блоговото пространство непрекъснато се водят полемики "За и против тютюнопушенето". От своя страна правителството, мине не мине време, повишава акциза на тютюневите изделия, под високо хуманния предлог, че те са бич за човешкото здраве. Защото пушачите, пушейки, вредят не само на себе си, но и на околните. Вредят на всички. Опасни са. На тютюневите изделия са лепнати зловещи надписи - "Пушачите умират млади", "Тютюнопушенето причинява рак", "Пушенето вреди сериозно на Вас и на хората около Вас". И т.н.

  "Скромността краси човека" е казал народът и я е възпял - нея, скромността. Наред с красотата я е възпял, като част от красотата, като нейна неизменна предпоставка дори. Скромността е онази светлина на душата, която огрява личността, подчертава външната й красота, дори я създава. Добрият човек е скромен. Скромният човек е красив. Красотата е скромност. Т.е. красотата е нравствено измерима и е в пряка зависимост от външното проявление на личната ни самопреценка. Максимата, че скромността краси човека, преведена на езика на личностното присъствие означава, че красив е онзи човек, който не се самоизтъква, който не натрапва уменията и способностите си, който не афишира качествата си, който проявява една личностна сдържаност.

       Претендирам да съм един средностатистически тиви зрител. От тези, които никога не гледат сериали, пък било то съседски, но от време навреме хвърлят по едно око на разнитемутам ток шоа, сървайвъри, брадъри, бягства към и срещу победата, денсинг стар и млад и прочее бози. Тазесенната масова медийна танцувална и песенна благотворителност обаче, вместо да ми напомня за Коледа и да разтапя от нежност, щедрост и състрадание чувствителната ми душа, я кара да да тръпне от едва сдържан гняв. Вероятно съм станала циничка или може би състрадателността ми се изгубила някъде между Хаитянското бедствие и третия просяк на левия тротоар пред банката. Та по тази причина и може би, водена от спомена за приятното "Добре дошъл в България" реших да хвърля един поглед на гръмовното "Претендентът".