Вече навлязохме в коледния месец, а наближи ли Коледа, по традиция светът започва да говори за добро, доброта, добри хора, добри постъпки. Отвсякъде ни заливат тонове доброта, пакетирана в различни свежи опаковки. Предлагат ни доброта, изискват ни доброта, продават ни доброта, купуват доброта. Добро-таа!
    Истината обаче е, че в съвременния динамичен свят, изразът "добър човек" се приравнява с "наивник", дори с "балама". Демек-добрият човек е баламурник, който не се е адаптирал към изискванията на съвременната динамика, на съвремената (без)нравственост, към изискванията на новото време. Някакви такива разбирания за съвременната доброта битуват днес.
    Да, ама не. Или иначе казано - аз не съм съгласна. Не съм съгласна с идеята, че добрият човек непременно е балама, баламурник, наивник, загубеняк, смотаняк, лузър(ах, как я обичам тази думичка). Не е. Добрият човек е добър човек.Той е този, който умее да разбира другите, който умее да подава ръка в нужда, който умее и знае как, защото сърцето му има такива настройки. Добрият човек ще ти подари усмивка, когато гръмотевици раздират денят ти, добрият човек ще те измъкне от дупката, в който стремглаво попадаш, добрият човек ще разчете мълчанието ти. Добрият човек ще те накара да повярваш, че чудеса съществуват и не само-че те се случват всеки ден...на теб.
    Някой вероятно ще си каже скептично-иронично, че ме е обхванал коледният дух и съм изпаднала в патетичен ступор. Не, не съм. Не съм изпаднала в патетичен ступор, иначе коледният дух определено ме води за носа и аз не се противя.