Снимка Живко Стоилов

В пасишето на Голямо Пазар зад Седемте езера търговците от Солун и други градове изкупували овце от пастирите. На всяка закупена овца слагали дамга (печат), за да се знае, че е на търговците. Оттук идва и наименованието на върха Дамга.

Голяма грижа  на пастирите тук било как да опазят златните пари, спечелени от продадената стока. Един от тях – влах – тайно издълбал с дълъг свредел дупка в гегата си, в която слагал жълтиците, и я запушвал плътно, за да не звънтят. Така той носел със себе си всичкото си имане. Никога не се разделял с гегата.

Да, но и на него му се налагало поне веднъж месечно да слиза в градовете Дупница или Самоков, за да си купи брашно, сол и други необходими неща. За да не носи гегата със себе си, тайно през нощта я потапял откъм най-трудно достъпното място на езерото Бъбрека, където то е най-дълбоко и затова  е най-тъмно.

Когато се връщал от пазара, първата му работа била да си прибере гегата. Но веднъж гегата изчезнал. Помислил овчарят, че са го обрали. Побеснял и позеленял от яд и мъка и напуснал пасището си, за да не си спомня за лошото. Отишъл със стадото си в пасищата около Бели и Черни Вит в Стара планина.

Станало така, че веднъж в новото пасище отишъл до близката воденица да си поприказва с овчаря и видял на стената да виси окачена неговата гега. Казал на воденичаря, че гегата си е негова и си я иска. Воденичарят не я давал, като казал, че си я е намерил в мястото малко под извора на Черни Вит. Стигнало се до съд. Когато съдията попитал овчаря с какво може да докаже, че гегата е негова, той казал колко златни лири има в нея и отпушил дупката.

Станало ясно, че подводният вихър увлякъл гегата в подводния коридор от Бъбрека към извора на Вит.

 Васил Коритаров