Претендирам да съм един средностатистически тиви зрител. От тези, които никога не гледат сериали, пък било то съседски, но от време навреме хвърлят по едно око на разнитемутам ток шоа, сървайвъри, брадъри, бягства към и срещу победата, денсинг стар и млад и прочее бози. Тазесенната масова медийна танцувална и песенна благотворителност обаче, вместо да ми напомня за Коледа и да разтапя от нежност, щедрост и състрадание чувствителната ми душа, я кара да да тръпне от едва сдържан гняв. Вероятно съм станала циничка или може би състрадателността ми се изгубила някъде между Хаитянското бедствие и третия просяк на левия тротоар пред банката. Та по тази причина и може би, водена от спомена за приятното "Добре дошъл в България" реших да хвърля един поглед на гръмовното "Претендентът".