Има ли го? Съществува ли    наистина онова голямо, вечно, безкористно     приятелство? Спомняте ли си онези думички, които редяхме в лексиконите като деца – „приятелството е кристална ваза, в която не расте омраза”; „Приятелството е като въже – скъсаш ли го веднъж, никога не може да го съединиш така, че да няма възел” и т.н., и т.н.? Колко приятели са минали през живота ви? Колко пъти сте се „парили” и после ви е оставал само един силно горчив привкус? И достатъчни ли са били спомените за споделените радости и мъки, след „скъсването на въжето”, за да продължите пак смело напред? И вярвате ли още в хората така силно и безкористно, както в детските години, както преди да са се разделили пътищата ви с приятели?...