Познаваш ли странното чувство -
сякаш си ничий и никъде
в ден излишно измислен
покълнал от сън безличен...
Приклещен от чужди илюзии,
изгубен в поредните грешки
в анимация смешна, привързан за релси -
без веригите тежки
Първата стъпка към разрухата е безразличието. Втора не ти трябва. Безразличие, предизвикано от всичко около теб. Натрупано, повтаряно, вменено. Понякога с нечия цел, а понякога просто така - по традиция. Когато си малък е много трудно да надигнеш глас. Да защитиш себе си или това, в което вярваш. Да създадеш или да покажеш. За да го направиш, понякога е нужно само някой да повярва в теб. Това е вашият форум. Авторите сте вие.