Има обреди в българския фолклор, които са осъдени на енигматичност. Един от тях, може би най-енигматичният, е нестинарството. Не само заради специфичните си характеристики, е обгърнат с мистичност.  Средностатистическият българин е дълбоко убеден, че нестинарството е “български патент”. Отношенията и нагласите към феномена нестинарство обаче не принадлежат само на българите – някогашни или днешни. Нестинарите са българи, и гърци. Нестинарската обредност нямат нищо общо с етническата атрибуция и че “българоезичните и гръкоезичните нестинари/анастенари от Странджа не се самоопределят като представители на два различни народа. Те общо се различават от Другите чрез вярата си. Затова те се наричат “братя”.

При изследването на обреда в село Българи местен жител казва: “Дет имаше нестинари по-рано, дето вафкане й падало – сега нема… Дърва трупаха, трупаха, на пладнина ги запалят, огън хе-е, като складница. Вечерта нестинарите го изгасят, да стане кюмюр го напраят. Най-много играеха гърците.

Днешната общност, сключваща човешкия кръг около огнения кръг на всеки 3 юни, е публика, зрители, които наблюдават зрелище ... и ръкопляскат след изпълнението. А, както е известно, на “истинските” нестинари никой не им е ръкопляскал.

Почти напълно избледнява сакралният смисъл на обреда – да оцелостява  Човеко-Космоса чрез катартични ритуали. Kомплекс от причини поражда “панаирджийския мизансцен”  със сергии край запаления за вечерта огън, автобусите с туристи, на които трябва “да се покаже българското”, затлачващите тесните улички на селото автомобили от близките и далечни градове и градчета, пълни със зяпачи, които вечерта около огъня трябва да бъдат усмирявани с полиция, иначе задните биха избутали предните в разстланата жарава, та дори и “носията” на нестинарите. При днешното практикуване на анастенарите в Гърция никой от тях не си облича за целта “народна носия”, точно защото там вероятно е съхранено сакралното тайнство на общността и свещеният смисъл на практиката – затова и няма нужда от “маркирането” му с външни символи на селското и фолклорното. Самите анастенари там, не вземат пари, за да играят  (опазил ме Бог написаното да е упрек към когото и да било!), което е далечно ехо от “братството” с нашите нестинари, чиято жрица от началото на ХХ в., баба Нуна Печова, казала пред журналист, че “нестинарството не се продава”.

< >< ><-->