снимка Петър Славов

Рила
Най-старото име на планината е Дункас, дадено й от траките. Думата означава място с много вода. Тракийско е и другото й име - Роула, което славяните видоизменят на Рила. То също е свързано с многоводието на планината (означава “водна планина").

=======================

Сълзите на слънцето

Сълзите на Слънцето – така местните жители наричали водите на рилските езера, още от онова време, когато хората живеели много по-близо до природата.
Преди години, край бистрата вода на Бел красенец над Ластовичия камик имало малко селце. Таж живеела Смиляна, сама-самичка, без баща, без майка, в колибка със сламен покрив.
Единствените й другари били белите бакъри, с които отивала в ранни зори до извора. Една сутрин, когато се връщала, игрив слънчев лъч се плъзнал по котлите, огледал се във водата и заиграл. Но когато погледнал Смиляна, затрептял, смаял се и не мръднал.
А нейната хубост била неземна. Лицето й като планински сняг, очите сини като полско небе, косата се спускала като свилен водопад. Усмивката напирала на малиновите й устни и плахо надничали бисерните й зъби. А снагата й била като рилска трепетлика.
Не удържало Слънцето на земната хубост и от сърце я заобичало. Залюбила Слънцето и Смиляна. Сутрин с усмивка го посрещала на кладенеца, вечер пред колибата го изпращала.
Слънцето я милвало с лъчите си и с мъка се скривало зад Черната скала. Но нали нямало ръце да я грабне и отнесе, само я топлело. Сънувала слънчеви палати девойката и знаела, че те са там, зад върха. Така от ранна пролет до лято звъняла любовта в сърцето на момичето, споделяна от Слънцето.
Но момите тръгнали да жънат ангария на бея в полето край Джуберна, с тях отишла и слънчoвата годеница.
Дъждовен и облачен бил денят, когато девойките влезли в бейовите дворове, но просветнал, защото като слънце блестяла красотата на Смиляна. Беят я видял и ахнал. А вечерта пиян и нагъл, стъпкал с  мръсните си нозе красивото планинско цвете.
На сутринта я намерили обесена на бейовте порти.
Първият слънчев лъч помилвал склопените й очи и бледите й страни. Разскъсано било слънчевото сърце от скръб.
И Слънцето заплакало, а сълзите му били бистри. С тях се изпълнили всички падини на Рила и Пирин, а от там прелели в бистри потоци и понесли слънчевата мъка в морето.
Водата на рилските езера е бистра, тя е пълна с чистота и светлина. Затова и в безоблачни дни водата на езерата излъчва сияние от Смилянината хубост.

По разказ на Калина Метаниева-Търпова