И той сега си мисли туй

Тя пък тъй нарежда

Тя простакеса е, да лъже знае

Не блести със такт и маниер свенлив

От нощта ме изваждаш

Отрекъл живота

Що нещо съм прегръщал

Тъй бавно се изричат

Думите на вече не обичам

Деня подарих си на някой

Нощта остава за мен

Гумените хора със гумени глави

Помниш ли, не беше есен

Небето само ярко оцветено

Нямаше ги птичите говна

И нищо между нас не бе решено

I can hurt myself so deep

Like you never can imagine

Then I heal like never been

Never seen and never touch

Instead of you

A mousy boil

And lips to touch

This tap for oil

How could I expect help

You are more damaged than I am

Тя беше ангел

Леко тъй небесен

You love so pure and so childish

With all the hearts and cheesy lines

Hide me, hide me from myself

Shutdown my soul, erase me

I am so great but hateful are her eyes.

So much despise and nothing really nice.

Сравнена с нея си просто крава

А аз съм гол, само по вяра

Не исках, времето не спря

Завесите не вдигна своенравно

Не мисля, че съм по-щастлив сега

Само гърлото ми не е толкоз ядно

Писна ми от музика, едни и същи песни

Защо, кога и как и кой ще се обеси

Омръзнаха ми думите и чуждите лица

Излишни са ми дрехите и твойто “у дома”

I am so empty and so shallow

I am like stone without a shadow

A Christmas tree while Christmas gone

And all the laughter is a mourn

Не, неще да пиша за жени!