Дали ако завърша земния си път,

във този миг и точно тука...

Толкова неща неизказани.

Толкова неизживени.

Толкова очи забравени

и лошо изиграни сцени.

Нощем протягаш ли ръка към мен,

както моята към теб посяга?

Пробягва образа от нас ранен,

на очите ми монети слага.

- Да ти купя мелба?

- Ебаси сладоледа!

Пари си имам,

аре не мерси!

Вървеше си по пътя

една добра жена.

Не щеш ли на разклона,

кола до нея спря.

Посоката за Русе?

- От тук минаваш и така...

Обяснения излива

любезната уста.

- И после тука свиваш

и втората във ляво,

от там направо даваш

до сградата в лилаво...

 The love is lavish in her ways

for making us a foolish dreamers.

She gently touch our lonely hearts

and then just seats and wait for us.

Под дивия и поглед припадат великани,

за роклята и черна държат се бесове.

Познанство си приписват герои самозвани,

описват я ту дявол, ту ангел без лице...

Тотю няма да се пенсионира.

Тотю млад е по душа.

Събудих се замислен и надървен,

навън светът потънал бе в мъгла.

Сякаш господ някой бе подкупил,

да прегърне цялата си суета.