I read all the pain

from a napkin in a café.

Искам някаква велика мисъл,

да казват - Ей той я е написал.

You dwell in my dreams

Like a ghost who can touch

Never will meet you

And pure it won’t be

Вай, вай, вай -

вайкат се хора.

Уморени, морни души.

Умът винаги готов е за сравнение.

Съревнование сякаш със света.

Липсваш ли…

Тъй пясъкът за дъжд жадува

в пустиня жълта кехлибар

Един ден ще се обадиш

и ще кажеш – Хей,

Без нотка на кавга в гласа

Защо е трудно да обичаш -

глава първа, стих едно.

Презирам тишината

Не спокойствие дарява

Как да ти простя липсата на твойто тяло?

Когато в тебе гад живее

А искаш страшно да си друг

Хищна обич

Обич във черно

Бельо, кожа и страст

Мисля, че някъде потънах

В небитието на измислени задачи

Who am I to want a goddess

Обичам светлината

Разтопила се на капки

От топлата ти кожа

Излязохме чисти

Като след баня

Lazy is my coffee in the morning