Пролет е. 
Дърветата цъфтят в нежни цветове, птички вече се гушат в клоните им, а тревата тихо  расте. 
      В този свеж ден вятърът е тръгнал на разходка и среща Мимето. Мимето обаче не му обръща внимание и той я закача - хваща  кестенявите къдрици, които се поддават изпод шарената кърпа и с тях гъделичка поруменелите й от пролетното слънце бузи. В очите на Мимето(която продължава да не му обръща никакво, ама никакво внимание) се отразяват златните лъчи, рефлектират в ка-стъклото на първия етаж и образуват слънчеви зайчета по стената на Пешо от третия отсреща. Пешевица захвърля недоизмития тиган в мивката, обърсва  ръце о пенюара на оранжеви хортензии, отваря широко винкела, провесва заплашително ролки и кресва с глас, който събужда и онези, решилите че това е денят на късното ставане :
    - Какво си се наг*зила, ма , безсрамнице! Сигнали ше ми дава тя, за*ника си на целия блок ше показва!
   - Кой, кой това, ма Пеше? - подава, омазан с крем, нос Сия от четвъртия
   - Виж я, ма - сочи Пешевица Мимето, което отново е в наведено положение - нема нема па току се наведе и се праи, че не я гледат.Па се върти-а на лево, а на десно, хубаво да я огледат, отсекаде! Гледат я, виж, сички я гледат, тая никаквица! - И Пешевица, в потвърждение на думите си, посочва наизлизалите по балконите съкооператори.
  - Стига, ма Пеше - виж кво е топличко днеска, препичат се хората, какво има да й гледат на тая - кльоща некаква 
  - Кльоща, кльоща ама глей кво дупе е отпрала ....мммм - включва се Милко, досущ до лявата буза на Сия , която бързо изтрива лице с ръка и леко изпъчва гръд над перваза.
   - Ти да мълчиш - срязва го Пешевица - толкоз ви е акъла на вас, мъжовете, някоя въртиопашка да ви се засуче и веднага ви потичат лигите. Какво й толкоз хубавото, а? Какво? 
Милко замълчава, вперил поглед в стегнатото в черен анцунг тяло на Мимето
    - Как какво,  Пеше - същинска Анджелина Джоли е тая - индикира присъствие Киро от втория - Аз като бех на гости на братчеда в Бостън, я видях...Анджито...ей така, край мене мина и й теглих един мигач, а тя се изчерви. Да й се не види, срамежливка била бе, а й се ненадяваш, па викат, че с жени и с таковата...таковата. Не вервам, абселютно не вервам! Та нашто Миме баш кат Анджито го докарва на джуки и на цици, ей ся като се завърти я загледай, ма по-внимателно я загледай, ти казвам. Нищо че е по анцунг, кат се нагласи и накипри, бетер Анджито е. Слушайте Кирето, той разбира от тия ..
    - Я да се прибираш веднага, Кириле, че прахосмукачката няма сама да се пусне - се чува от вътрешността на втория етаж и Кирето замлъква
    - На Киро май Анджелина през носа ще му излезе - обажда се Виолета, отпивайки бавно от чашата с кафе 
- Бе видел той Анджелина, видел на кукуво лято. Е те тая долу им прави мили очи на всичките. Е те тая ви казвам - подема отново анти-Мими офанзивата Пешевица - и сигнали им пуска, само гледай. Глей ся.Наааавеееежда се, изпрааааавя се, отмята коси от челото, облизва устни  и оп-на твоя прозорец, Виолето, нишана.Я глей как блеска. Пий си ти кафето, пий, той твоя не дреме обаче. Я го виж как наднича и я гледа оная уруспия. 
Виолета, уж безразлично протяга врат, глътва кафето набързо и изчезва от полезрението.
   -  Миме, Миме, чекай, не изфърляй още -се провиква в тоя момент някой от осмия  и бум едно пликче разпръсва остатъци от снощна вечеря в краката на Мимето
Мимето се навежда и чинно го събира с метлата. 
- Ето я, гледайте, гледайте , как се навежда мръсницата, прашките й видех - триумфално изкрещява Пешевица и съкооператорите леко кимват с глава в знак на укорително съгласие или -одобрение на прашките(това ще се изяснява на нарочно организирано от Пешевица спешно събрание на домсъвета в четвъртък от 19часа.Присъствието задължително!).
   А Мимето нарамва черния чувал и тръгва към контейнера. При това й движение слънчевото зайче попада точно на челото на Светльо от седмия и жена му ядно пуска щорите. 
Срамота! Боклук!