Един мъдрец имал две магарета. Едното било най-обикновено, черно. Другото – нежно сиво и грациозно, като ходело сякаш по пендари стъпвало. Било и капризно. Все намирало за какво да се заяде с черното. Ту му изглеждало мръсно, ту му напомняло за черен хайвер и му завиждало. Черното... ами нали е магаре, слушало, мълчало, па току изревавало срещу сивото:
- Все айгъри сме, не разбра ли?
Не щеш ли селяните решили да си направят забава, надпревара с магарета. Почудил се нашият стопанин, стари били самарите на неговите магарета, решил да им направи нови, но за да не се карат пак, попитал сивото:
- Ти какъв самар искаш?
- Златен, господарю. Ще ми отива, ще приляга на косъма и грациозността ми.
- А ти – и селянинът се обърнал към черното.
- Какъвто ми направиш, господарю, от теб зависи, а от мен зависи как ще тичам.