Първата стъпка към разрухата е безразличието. Втора не ти трябва. Безразличие, предизвикано от всичко около теб. Натрупано, повтаряно, вменено. Понякога с нечия цел, а понякога просто така - по традиция. Когато си малък е много трудно да надигнеш глас. Да защитиш себе си или това, в което вярваш. Да създадеш или да покажеш. За да го направиш, понякога е нужно само някой да повярва в теб. Това е вашият форум. Авторите сте вие.
Subscribe to blog
Добре дошли. Тук всеки регистрирал се в Сенат потребител, може да има свой блог
Blog entries tagged in живот
За взаимоизползването и последствията от него
Докато колата бавно се изгубваше в ...
Tags: живот, разочарование, Секс, тъга
Имало едно време в сегашно време
Имало едно време... Не, това не е начало на една от приказките от моето детство. Макар че, честно казано ми се иска да ги чета пак и да не мисля, че щ...
Поредният "край"
И двамата мълчаха някак странно. Тя се чудеше какви ли мисли се въртят в главата му след това, което стана тази вечер. Нещо, като че ли не беше съвсем...
Едно такова лятно, безгрижно
Айдеее, сезонът на дините, отпуските, готиното, безгрижно настроение. Хората са тръгнали насам-натам ...
Tags: живот
Ми... Майната ви, "доброжелатели" мои!
Кога и защо стана толкова важно да се съобразяваш с хората и мнението им? Виж-на колко грозно изглеждало отстрани, че с някой сме се държали и говорили еди-как си...Голяма работа! Дреме ми, че отношенията ми с някой биха се изтълкували погрешно. Да ме наричат както искат, да гледат на мен, като кон с капаци. Аз знам какво в действителност мисля и правя. И то е ясно на мен и на определен кръг от хора. Другите да си гледат живота. Тяхното мнение някак... Бе не ми пука за него. Отдавна съм спряла да се впечатлявам, отдавна съм спряла да се впрягам за това, че някой бил казал нещо кофти за мен, че в очите на хората не съм изглеждала добре...
Tags: живот
Непредвидена среща
Беше интересен, спокоен ден. Среща със стари приятелки на кафе, безцелна разходка… Едно такова лежерно, спокойно време. Безгрижие…. И изведнъж.. „Ех, че среща непредвидена..”. Изведнъж се появи сякаш от нищото Той – онзи, който обърка живота й и разби сърцето й. Онзи, с новата жена, вече станал баща. Една „приятелска” прегръдка, общи въпроси. Смущение. Тя остана безмълвна някак. Какво да каже? Как да се държи? Дори „честито” не можа да се откъсне от устата й. Не, няма сили. Това беше среща, от която Тя се боеше. Изведнъж денят й се развали. Не, не трябва да плаче, разбира се. Свършиха май отдавна Нейните сълзи… Дали?...
Tags: живот, Любов, раздяла, разочарование, тъга
Да бъдеш или не смела в чувствата си - това е въпросът...
Ами откъдето и да ме погледнеш – все съм си момиче, т.е. представител на женския пол (колко момиче, колко жена, вече и аз не знам, но това е друга тема). През живота си съм чувала различни мнения по повод взаимоотношенията момче – момиче, мъж – жена. Различни теории, различни случвания, при всеки – различно. Така и никога не ми стана ясно кое е нормално, кое е редно, как да действа момичето, как да разбира действията и бездействията на момчето... Всъщност може ли някой да каже със сигурност кое е най-важното „правило” в отношенията? Що ли си мисля, че не може... Но пък в последните дни някак започнах да си разсъждавам малко повече за тези неща, дотолкова, че ми се случиха разни случки, разни взаимоотношения се промениха и осъзнах, че момчетата, по-скоро мъжете са неконтролируеми и супер неразбираеми понякога. Имам чувството, че са станали по-непостоянни, по-объркващи в поведението и си и от жените, бе!
Ами... Моят ден си е...
Какво е една дата? Какво се променя в нас, в живота ни, след като, както пее ”великия” Веско Маринов – „пада лист от календара” ? Така изведнъж ли се променяме или това е чисто и просто един начален тласък – да ни подскаже, че нещо ние трябва да почнем да правим?
А изпадали ли сте в онова странно „предрождено” (май няма такава дума, ама нищо) депресивно състояние? Защото с годините на мен май често ми се случва. Още помня оня мой незабравим 18-годишен рожден ден. Е, това си беше купон. И как иначе? Нали навършвах заветното пълнолетие! И сякаш тогава всичко в мен се преобърна. След това с течение на времето някак по друг начин взех да гледам на тая моя рождена дата. Някак спрях да празнувам дори.
Антипразнично...
Коледа било. Нова година идвала... Е? И какво от това? Писна ми! Омръзна ми това „приповдигнато настроение” отвсякъде! Омръзнаха ми празничните пожелания, пресилени усмивки и някакви такива „развълнувани” хорица. Не! Тази година за мен това не са празнични дни! Дори са много, много тъжни! И като цяло, връщайки се назад във времето... Ми отдавна спрях да се радвам на идването на Нова година. За какво? Затова, че порастваме / остаряваме? Затова, че много неща не сме успели и едва ли ще успеем да постигнем? Затова, че всеки път си даваме едни и същи обещания, а още след 2-3 дни, сме ги забравили? На кое по-точно да се радвам? И какво ми пука, че сега някой е решил да се прави на добър, а после цяла година е точно обратното? И защо трябва в няколко дни само да е такова настроението? Ми, не, благодаря! Не на мен тия! Не и сега! Не и тая година!
Много хора ме обвиняват, че се самоизолирам, че изпадам в депресивно състояние, че животът продължавал... Сигурно! Но за мен продължава по друг начин! Да, радвам се, че дишам, че още има хора около мен, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че обичам, че вероятно и те ме обичат!
„Никой не си отива от никого завинаги, щом е оставил нещо от себе си”
"Никой не си отива от никого завинаги, щом е оставил нещо от себе си”
Толкова е трудна раздялата с любим ч...
Всичко зависи от теб
Всеки има моменти, в които иска да е сам. Всеки има нужда от часове, дори може би дни, да остане насаме със себе си. Но когато настанат такива дни.. ‘ми почва нещо да те човърка отвътре и си викаш: „Бе, мамка му, толкова ли пък никой не се сеща за мен, поне един телефон да завърти, да види как съм, добре ли съм.. ей, тъй, да се чуем”...
В дни, когато имаш нужда от някой, с който просто да поговориш, да се видиш на по едно кафе, сякаш всички са изчезнали.
Tags: живот
Да обичаш...вече не значи да желаеш щастието на друг повече от своето
„Любовта винаги е готова за своето завещание”... „Да обичаш, значи да желаеш щастието на друг повече от своето собствено”.... А Тя обича. Обичаше го твърде много! Голямата, единствена, несподелена 10-годишна любов. Онази, искрената, първата! Която преобръща живота ти и след това поемаш в една объркана посока!... Искаше го! Силно го искаше. И Той го знаеше! Не се засрами да му го признае в ония години. А отговорът беше (и до днес кънти в ушите й) – „Много благодаря за писъмцето, но няма как да се получи”....
Tags: живот, Любов, раздяла, разочарование
Без съвест, без любов... Безскрупулна "кучка" на хоризонта!
Кога и как се случи? Как така изчезна вярата й в Нея, желанието да я срещне отново? Та кой не мечтае да я усеща с всяка фибра на тялото си, да обича страстно, всеотдайно, да бъде обичан? Възможно ли е наистина едно голямо разочарование и последващи го няколко малки, така да преобърнат съзнанието, същността на една жена?
Наблюдавайки разни влюбени двойки с едни странни ухилени физиономии, Тя все се пита защо при тях я има (поне привидно), а при нея Любовта сякаш безвъзвратно изчезна? Мисли си как ли се чувства този, който разби сърцето й, по който толкова години копня, а сега той си живее живота с "неговата". Дали някога е осъзнавал какво изпитваше Тя към него и какво й причини? След него Тя спря да обича! Така и не можа да срещне друг, на който би могла да каже "свещените" думички. А и вече не вярва на никой!
За разликата между Мен и Теб
АЗ имам нещо...ТИ го нямаш.... В очите на някой АЗ съм по-красива и добра, в очите на други-такава си ТИ.... Моята усмивка се поражда от едно.... Твоята-от друго... И така бих могла да изреждам до безкрайност, защото светът е различен в очите на различните хора и всеки вижда това,което иска,това ,което дава да му се покаже.И чува и усеща различни неща....Иска нещо различно....
НО....АЗ не се подигравам на ТЕБ,ако нещо не разбирам.АЗ не казвам на бялото в ТЕБ-черно,защото завиждам... Какво ако някой има повече пари или повече обожатели??И какво ако това,което АЗ харесвам,се харесва и на други?Трябва ли коментарите ти да бъдат злобни и завистливи,само защото някой е харесал нещо МОЕ,нещо в МЕН,а не в ТЕБ???
Разпилени мисли за живота
Не,не се отказвам лесно.Поне така си мисля.Но когато видиш нежеланието и неприемането в нечии очи, се питаш дали си струва. Когато някой не те разбира, когато нямате обща цел, се питаш дали има смисъл да си губиш времето в стремеж да се "съюзиш" с някой или е по-добре да си живееш живота сам...
Да, светът, казват, бил за двама. Но дали пък не може да се живее и сам? Сигурно!..Да, по-трудно, може би, но какво пък - това си е начин да изпробваш себе си, силите, разума си...Поне в определен етап от живота си. Какво ти дреме за хората? Дали някой живее твоя живот? Не! Стига с това хорско мнение!
Да, светът, казват, бил за двама. Но дали пък не може да се живее и сам? Сигурно!..Да, по-трудно, може би, но какво пък - това си е начин да изпробваш себе си, силите, разума си...Поне в определен етап от живота си. Какво ти дреме за хората? Дали някой живее твоя живот? Не! Стига с това хорско мнение!
Приятели...докато някой обърне нова страница в живота си
Има ли го? Съществува ли наистина онова голямо, вечно, безкористно приятелство? Спомняте ли си онези думички, които редяхме в лексиконите като деца – „приятелството е кристална ваза, в която не расте омраза”; „Приятелството е като въже – скъсаш ли го веднъж, никога не може да го съединиш така, че да няма възел” и т.н., и т.н.? Колко приятели са минали през живота ви? Колко пъти сте се „парили” и после ви е оставал само един силно горчив привкус? И достатъчни ли са били спомените за споделените радости и мъки, след „скъсването на въжето”, за да продължите пак смело напред? И вярвате ли още в хората така силно и безкористно, както в детските години, както преди да са се разделили пътищата ви с приятели?...
Tags: живот, приятелство
Абе, това не е ли моят живот и май аз трябва да знам как да го живея....
„Не прави така, дръж се прилично, не говори еди-как си....”. И какво ли още не. Всички сме го минавали това. А дори и големи, пак продължаваме май да го чуваме. Още от деца ни учат как да се държим, какво да не правим. Ама защо е така? Заради кого ни възпитават – заради нас самите или за да отговаряме на някакви очаквания на другите? Защо пък трябва да ме ограничават и да ми дават насока на мислите и действията? Не трябва ли аз сама да преценявам дали това би било добре или не за мен? Защо пък трябва да говоря тихо, да преценявам думите си, да премервам действията си? Нали това е моят живот! Нали аз трябва да го живея така, както аз намеря за добре? Пък ако пропадна, ако сгреша... Ми последствията ще са си за мен, бе!