Самотно крещи

тишината в ръцете ти.

Слънцето свети прибрало лъчи.

Уморено пристъпват нозете,

по забравени в мрака следи.

По стъклата замръзват картини

от отминали смях и сълзи.

Твоите длани изтръпват

в усилие да ги стоплят...

Боли.