Стъпвам бавно по забравени мечти
и с мъка крия своите сълзи.
Откъде дойдох, къде аз стигнах?
И какво в живота си постигнах?
Това ли исках с мене да се случи?
Какво с надеждите ми се получи?
Къде остана вярата във мене?
Защо остана някъде в забвение?
Живея сякаш нечий друг живот.
Различна бях, мечтаех за възход.
Остана в миналото този устрем.
Живота от контрола си изпуснах.
Пропадам, използвам, използват ме.
Обич и обида взаимно оборват се.
Да обичам вече сякаш не умея.
Любовта не мога вече така да възпея.
Потъпкана, предавана аз бях,
защото в илюзиите си живях.
Затова сега към себе си като погледна,
търся в сърцето си следата безследна.
Обичах, исках и мечтаех,
А сега към ада пътя си копая.
Стремеж, мечти, невинност в мен умряха.
Търсех, исках ги, във мен живяха.
Но животът ми шамари ми удари,
Сега безскрупулност и грях са ми другари.
Останаха потъпканите ми мечти
и дълбоко скритите във мен сълзи.