All is lost

The wolf has howl

Long since past

My finest hour

You kill me...

I breathe to my last drop of blood.

I breathe you...

...

The world and what was happen,

don't really give a damn.

Somebody somewhere happy -

somebody cry for end.

You got to face your daemons

Even if you lose control

Of all your gentle feelings

And fear rule them all

Дъждът и вятъра са сключили съюз,

под сивото небе над сиви улици.

Колите отминават бавно със кънтеж,

закъснелите по пътя мокри задници

Ненавиждам простотията да трепеш време.

Да трепериш в тъмното облян от самота.

Ненавиждам навика да се доказваш,

да наказваш викайки – аз съм свиня!

Презирам оправданието, да си безличен.

На колене поставен от един шамар

и злобата да се превърне в личност -

кръвожаден плъх за главатар.

Кажи за какво живея аз?

Защо сънят не ме прегърне

със ласката на вечния си мраз...

Щом теб те няма, защо да има мен?

Едни спретнати момченца

Стихове пишат

Взели силните думи

Вапцаров – издишаш!

Сърове сме ний

Сърказма ни е в гена

За любовта налей

И за бог ще се оженя

Прекрасна си по коледни чорапи

На теб не ти е нужен жартиер

Да компенсират останалите чапли

Липсата на сексапил и женствен маниер

Загубено, загубено

И счупени играчки

Не ме обича никой

А аз обичах всички

Загубена погубена

Е цялата ми младост

Отнесе я притворството

Отиде си на халост

Сърцето ме води, то ме кара да плача

Но мисъл ме движи във всяка задача

Подчинено е всичко на разни закони

Мистерии дивни или стари прокоби

Трябва да ти нарисувам нещо хубаво

За доброто старо време

Че все мислиш грозна те обичах

И отдавна не ми дреме

Мило, скъпо същество

Не умея да ги възкресявам

Всички багри цветове

Тях ги дишам изживявам

Я й викам слънце

Тя ми вика пор

Я й викам сопри

Тя - аз съм на събор

Чувствувам те безумно

Пускам и печал

Обичам те безкрайно

Айде вече чао

Дали ако завърша земния си път,

във този миг и точно тука...

Толкова неща неизказани.

Толкова неизживени.

Толкова очи забравени

и лошо изиграни сцени.

Нощем протягаш ли ръка към мен,

както моята към теб посяга?

Пробягва образа от нас ранен,

на очите ми монети слага.

- Да ти купя мелба?

- Ебаси сладоледа!

Пари си имам,

аре не мерси!

Вървеше си по пътя

една добра жена.

Не щеш ли на разклона,

кола до нея спря.

Посоката за Русе?

- От тук минаваш и така...

Обяснения излива

любезната уста.

- И после тука свиваш

и втората във ляво,

от там направо даваш

до сградата в лилаво...

 The love is lavish in her ways

for making us a foolish dreamers.

She gently touch our lonely hearts

and then just seats and wait for us.

Под дивия и поглед припадат великани,

за роклята и черна държат се бесове.

Познанство си приписват герои самозвани,

описват я ту дявол, ту ангел без лице...

Тотю няма да се пенсионира.

Тотю млад е по душа.